Какъв тип детска градина да изберем за малчуганите

Предстои ви да изберете детска градина за малкия човек – държавните не са ви опция (или не са ви приели) и сега пред вас стои големият въпрос – къде и кой метод на обучение от алтернативните да предпочетете?

За начало е добре да уточним, че препоръчителната възраст за детска градина е след втората година, но на повечето места приемат и година-две по-късно, тъй като се отнасят с разбиране към индивидуалното развитие и нужди на всяко хлапе.

Тук ще разгледаме най-общо три от най-предпочитаните методики, при частните детски градини.

Снимка: Shutterstock

Детска градина с чуждоезиково обучение

Все повече родители са запознати с факта, че колкото по-рано детето започне да учи чужд език, толкова по-лесно ще се случва това, а знанията са трайни. Притесненията, че то още не говори добре български и дали ще може да научи и друг език са нормални, но специалистите твърдят, че няма повод за тревога. Дори и без да могат да говорят добре, малките са напълно способни да учат.

В такава градина децата ще се научат да четат и пишат на избрания език, как да произнасят правилно звуците, да ги идентифицират в думите и да казват труднопроизносими такива. Програмата обикновено включва и математика, изкуство, физически активности и т. н.

Здравословният начин на живот е също сред основните неща, които се възпитават в този тип градини.

Методът „Валдорф“

Създаден е от австрийския философ Рудолф Щайнер, който през 1919 г. той открива първото подобно детско заведение като важна част от „науката му за духа“, която нарича „антропофилософия“. Трябва да кажем, че обучението по метода „Валдорф“ започва от детската градина и така чак до последният клас в училище, но тук ще се спрем само върху най-малките.

До седмата година, според Щайнер, най-силна застъпена е активността или волята. Затова детето трябва да се развива многостранно, а науката, изкуствата и занаятите са залегнали наравно в този тип образоване.  

На обстановката се обръща голямо внимание - стаите са с домашна атмосфера, а организацията на пространството е подобна на тази вкъщи – има си място за хранене, за игри, за тихи занимания. Децата сами си слагат приборите по масите, сами си ги събират, а математиката се учи в крачка – например броят се вилиците и лъжиците. Това важи за цялостния образователен процес, който тече без разграничение на предметите.

Готвенето, градинарството и изобщо всички дейности, които децата могат да вършат с ръцете си и са част от обичайния ритъм на семейството, са широкозастъпени. Повечето от играчките малките са си направили сами, а всички други са от естествени материали и цветове. Въображението е на почит, така че е съвсем нормално пръчката да бъде „конче“, а две листа да правят „лодка“.

Приказките, песните, стихотворенията, куклите и свободните игри са най-добрият вход към грамотността според Щайнер. Както и играчките, материалите за рисуване за достъпни винаги и децата творят това, което сами пожелаят, без зададена тема.

Снимка: Shutterstock

Методът „Монтесори“

Създаден е от д-р Мария Монтесори (1870 - 1952) и най-общо се смята, че децата трябва да бъдат приемани такива, каквито са. По този метод също съществуват и училища, но ето какво предлага той на по-малките.

„Помогни ми да направя това сам“ е детската молба, която Монтесори чува и залага във философията си. Целта на метода е да развие у детето независимост, самооценка и увереност, като го насърчава да учи според собствения си естествен ритъм.

Основен принцип е свободата и личният избор на детето – то има право да бъде активната страна, да изследва средата си и да развива собствените си вътрешни заложби чрез всяка форма на опознаване на света и креативни занимания.

Образованието тук означава насочване на активността, не потискането ѝ. Децата се учат да не се страхуват да правят грешки и да опитват отново.

Основното взаимодействие е дете – „материали“, а не учител – деца. Има един задължителен тричасов работен период всеки ден, в който детето работи само и никой не прекъсва неговата концентрация.

Обучителните материали, използвани от „Монтесори“ (и измислени от самата д-р Монтесори), са подбрани около три области:

1. практически умения от реалния живот – сгъване на дрехи, връзване на връзки за обувки, метене и миене и т.н.

2. сензорни умения – боравене с геометрични форми, поставяне на кубчета в правилните отвори и пр.

3. език и математика – игра с букви и цифри от шкурка, броене на бобови зърна в дълга верига.

Учителят има за задача на първо място да подхранва и асистира интереса на детето, да наблюдава, окуражава, насочва действията му, а не да се намесва, установява и ограничава. В „Монтесори“ той записва наблюденията си върху всяко дете. Значение имат критерии като ниво на концентрация, социално развитие и поведение, физическо здраве, щастие.